Сексът и градът: Филмът

Синопсис

Философите и социалните антрополози използват термина homosexus за сложна система на изследване на отношенията между половете. Не означават хомосексуализма, нито пък някой би го използвал за тази цел. Нито пък аз ще го дефинирам в опита си да остроумнича наравно с гениални умове. Те са го направили, когато са избрали да се заемат със сизифовата задача да изследват историята на отношенията между мъжа и жената. Няма да се занимавам със спекулации по темата. И това вече е сторено. Макар че понякога се опитвам да анализирам защо толкова ни се иска да консумираме и да бъдем консумирани сексуално и да бъркаме това с любов. А в крайна сметка градът, който не заспива (това всъщност се отнася за всеки град, не просто за Ню Йорк) има нужда от секс, мнооого секс. Сексът като говорене, като действие, като психоаналитечни сеанс, като начин да докажеш, че те има не просто като билогичен вид, а като homosexus и като такъв можеш да създадеш индустрия, и освен това да бъдеш главен герой в нея, в такава индустрия, като „Сексът и градът“. Да не бъдем голословни. Саманта го заявява ясно, но категорично: „Аз съм хиперсексуална. Бих опитала всичко наведнъж.” Кари я допълва саркастично: „Търся любов, истинска любов - смешна, неудобна, всепоглъщаща, невъзможна. И не вярвам, че тази любов се намира тук, в този прекрасен апартамент... в Париж.” Тази поредица успя да се превърне в мания именно заради това, че с толкова ярко декларирано чувство за хумор и ирония показва как еманципацията често ни кара не просто да чакаме, а да предизвикваме. Да предизвикваме не любовта, а секса. Всъщност, сексуалната революция се представя именно със „Сексът и градът“. Онова, което бе пренебрежително за мъжкия лагер, се оказа обожествено от женския. Сериалът на HBO се оказа поучителна поредица за мъжете - как да разберат какво искат и очакват от един мъж четири модерни, красиви и освободени от всякакви обществени предразсъдъци нюйоркчанки.