Синопсис
Делата ни житейски във вечността отекват. Високобюджетен епос с достатъчно пари както за пищни декори, така и за революционни специални ефекти, но също и филм, здраво опрял се на традициите от златната ера на Холивуд, “Гладиатор” на Ридли Скот е впечатляващ, но и подобоващо трагичен филм. Ръсел Кроу играе героичния генерал Максимий. Съдбата му изиграва зловещ номер, развенчавайки от любимец както на подло убития от сина си император Марк Аврелий (Ричард Харис), така и на доблестните бойци, до горд роб и гладиатор по неволя. Сюжетът, както и диалозите, осезаемо са повлияни от Шекспир – добре познатите от неговите исторически драми коварни убийства, предателства, властнически интриги и скрити самоличности. Основното достойнство на тази антична трагедия с епични измерения е, че всичко е направено с впечатляващо операторско майсторство, ефикасен монтаж и наситено с модерна чувственост. В ролята на немезиса на Максимий – злия император Комодий (същият отцеубиец, за когото стана дума), Хоакин Финикс съчетава театралност с авторитетност. Той е изключително ярък както в сцените, когато демонстрира императорското си достолепие, така и когато не успява да прикрие жалките си сексуални попълзновения спрямо своята сестра Лусила (красивата и дистанцирана Кони Нилсен). Британската звезда от 70-те години Оливър Рийд (в своята последна роля) е чудесен избор за Антоний Проксимо – робовладелецът, който спасява живота на Максимий и го превръща в звезда на Колизеума. Ридли Скот с вещина защитава репутацията си на един от най-влиятелните режисьори-визуалисти в последните 20 години – всички кадри са заснети повече от майсторски (дори и тези с дигитални ефекти).