Синопсис
В „Сивите градини“ не всички котки са сиви - Ирина Иванова от списание "EVA" Странно е, че две толкова луди, толкова различни, толкова не сиви жени като Голямата и Малката Еди са живели в имение, наречено „Сивите градини“. Всъщност някога, когато е построено в края на 19 век, „Сивите градини“ е било известно като „имението с най-красивата градина по Източното крайбрежие“. После става известно като „имението с най-ужасната миризма по Източното крайбрежие. Как се стига от едното „най-“ до другото? Това е историята на майка и дъщеря Едит Бувие Бийл. Това е и историята на филма на HBO “Сивите градини“ (реж. Майкъл Съкси), носител на четири награди „Еми“ (една от тях е за българката Калина Иванов, която взе награда за дизайн) и два Златни глобуса. История типично холивудска, в която има много блясък, много пепел, много лудост, много самота. Но най-важното – това е ИСТИНСКА история. Не знам дали сте чували за Голямата и Малката Еди (във филма ролите им се изпълняват съответно от Джесика Ланг и Дрю Баримор, която прави една от най-добрите роли в кариерата си), затова ще ви разкажа повече за тях. Те произхождат от аристократично френско семейство, майката е леля на Джаки Кенеди. Живеят на Пето авеню, в дома им се събира цялата манхатънска бохема. Майката е известна „сошълайт“, тоест дама от хайлайфа, която се занимава предимно с партита и благотворителна дейност (в случая – само с първото). Малката Еди обикаля Европа с майка си и почти не ходи на училище. Известно време участва в ревюта като модел, говори се, че я е свалял самият магнат Джей Пол Гети, има връзка с женен мъж, после пък плъзват слухове, че е лесбийка... Така или иначе, каквото и да прави, тя никога не може напълно да се откъсне от орбитата на майка си и винаги се връща при нея. Двете са в непрекъснат конфликт, но се обичат до смърт и не могат една без друга.